19 Септември, 2018

КОНТАКТИ

Social

  

ПО ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ ПОПЪЛВАНЕ И ПОДАВАНЕ НА ГОДИШНАТА ДАНЪЧНА ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ОБЛАГАНЕ С КОРПОРАТИВЕН ДАНЪК ЗА 2017 Г.

ПО ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ ПОПЪЛВАНЕ И ПОДАВАНЕ НА ГОДИШНАТА ДАНЪЧНА ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ОБЛАГАНЕ С КОРПОРАТИВЕН ДАНЪК ЗА 2017 Г.

Доц. д-р Таня Атанасова-Дренска
Цветана Янкова, данъчен експерт


Промените по отношение на Годишната данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък (ГДД) за 2017 г. се свеждат основно до стесняване на кръга от лица, задължени да подават тази декларация, разширяване на обхвата на подлежащата на деклариране информация и начина на подаване на декларацията. С цел улеснение при попълването на ГДД ще разгледаме всички елементи на образеца, като ще обърнем внимание на онези от тях, които са променени, а също и на тези, които съдържат определени специфики.

І. Лица, които са задължени да подават Годишна данъчна декларация
На първо място ще се спрем на кръга от лица, които са задължени да подават ГДД:
1. Основната група лица са местните юридически лица - търговски дружества, които подлежат на облагане с корпоративен данък и/ или с данък върху разходите.
2. Неперсонифицираните дружества и осигурителните каси, създадени на основание чл. 8 от Кодекса за социално осигуряване също са задължени да подават ГДД. Съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗКПО тези лица са приравнени на юридически лица.
3. Местните юридически лица, които не са търговци (например юридически лица с нестопанска цел) подават ГДД само в случаите, когато осъществяват сделки по чл. 1 от Търговския закон и/или отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество и/или са данъчно задължени за данък върху разходите по чл. 204, ал. 1, т.
2 и/или 4 от ЗКПО за социалните разходи, предоставени в натура, съответно за разходите в натура, свързани с лично ползване на фирмени активи.
4. Чуждестранните юридически лица подават ГДД, когато осъществяват стопанска дейност в страната чрез място на стопанскадейност.
5. Лицата, които подлежат на облагане както с корпоративен данък, така и с алтернативен данък, подават ГДД по чл. 92 от ЗКПО само за резултатите от дейността си, подлежаща на облагане с корпоративен данък.

На следващо място ще посочим случаите, при които не е налице задължение за подаване на годишна данъчна декларация.
1. Съществена разлика спрямо предходните години е обстоятелството, че за 2017 г. не са задължени да подават ГДД по чл. 92 от ЗКПО лицата, които не са осъществявали дейност по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч) 1.

1 За сравнение може да се посочи, че за 2016 г. лицата, които не са осъществявали
дейност по смисъла на ЗСч, бяха освободени само от задължението за подаване на
годишен отчет за дейността (статистическия отчет).

Тази  възможност е изрично предвидена в чл. 92, ал. 4 от ЗКПО, а съгласно § 27 от ПЗР на ЗИДДОПК (ДВ, бр. 92/17.11.2017 г.) същата се прилага и по отношение на ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2017 г. В тази връзка вече не съществува познатият досега образец 1010а. Дефиниция за “предприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния период” е дадена в § 1, т. 30 от ДР на ЗСч. Това са предприятия, за които едновременно са налице следните условия:

а) през отчетния период не са извършвали сделки по чл. 1, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ);
б) през отчетния период не са възникнали условия да бъде признат приход съгласно ЗСч и приложимите счетоводни стандарти;
в) не са осъществявали дейност, свързана с инвестиции, производство и/или продажба;
г) не са осъществявали покупка на стоки и услуги с цел получаване на доходи и печалби.

Пример: В случай че лицето заплаща само банкови такси за обслужване на разплащателната си сметка, ще се смята, че не е извършвало дейност. В случай обаче, че наема помещение и оборудва търговски обект, следва да се приеме, че е извършвало дейност, защото не е изпълнено условието по б. „в” на § 1, т. 30 от ДР на ЗСч. Важно е да се има предвид и една специфична хипотеза, която не е прецизно уредена в закона. Касае се за случай, при който данъчно
задълженото лице отговаря на условията по § 1, т. 30 от ДР на ЗСч, но трябва да извърши преобразуване на счетоводния финансов резултат. Най-тривиалният пример за подобна хипотеза е ситуацията, при която през 2017 г. изтичат 3 (5) години от момента, в който е станало изискуемо задължение с 3 (5) годишен давностен срок по смисъла на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и през тази година задължението не е погасено или отписано за счетоводни цели. При това положение за данъчно задълженото лице възниква задължение да увеличи счетоводния финансов резултат за 2017 г. със сумата на задължението, като често в тези случаи ще се стигне и до определяне на дължим годишен
корпоративен данък.
В описаната хипотеза са изпълнени условията на § 1, т. 30 от ДР на ЗСч, т.е. данъчно задълженото лице не е осъществявало дейност през 2017 г., но дължи корпоративен данък в резултат на извършеното увеличение на счетоводния финансов резултат. Следователно данъчно задълженото лице:
не е задължено ▪ да подава годишен отчет за дейността;
▪ би следвало да подаде годишна данъчна декларация, с която да декларира данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък, формирани в резултат на данъчното преобразуване по реда на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗКПО.

От гореизложеното може да се обобщи, че когато възниква задължение за корпоративен данък, то би следвало да се декларира, макар и формално лицето да не е осъществявало дейност по смисъла на ЗСч. Следва да се има предвид, че ако не е подадена декларация, определянето на данъчното задължение може да се извърши и чрез ревизионен акт.
За пълнота на изложението същият пример може да бъде разгледан и в хипотеза, при която през 2017 г. данъчно задълженото лице е отписало задължението за счетоводни цели и съответно е отчело счетоводен приход в резултат на отписването. В този случай то няма да изпълни условието по § 1, т. 30, б. „б” от ДР на ЗСч. Следователно ще се смята, че лицето е осъществявало дейност през 2017 г. и трябва да подаде ГДД по чл. 92 от ЗКПО.
Извън случаите, при които се формира задължение за корпоративен данък или данък върху разходите, лице, което не се осъществявало дейност по смисъла на ЗСч, е необходимо да подаде годишна данъчна декларация и в случаите, при които желае да декларира други данни,  които са обхванати от ГДД по чл. 92 от ЗКПО. Например, въпреки че не е осъществявало дейност по смисъла на ЗСч през 2017 г., лицето е формирало загуба за пренасяне2 и желае да декларира нейния размер.
2. Не е налице задължение за подаване на ГДД от лицата, които не се облагат с корпоративен данък на основание чл. 174, 175, 176 и 176а от ЗКПО, освен ако тези лица не са данъчно задължени за данъка върху социалните разходи, предоставени в натура и/или за данъка върху разходите в натура, свързани с предоставени за лично ползване активи и/или с използване на персонал. В тези случаи те следва да декларират данъка върху разходите на основание чл. 217, ал. 1 от ЗКПО, където е постановено, че дължимият данък върху разходите се декларира с годишната данъчна декларация, подавана от данъчно задълженото лице. Казано с други думи, ако посочените лица не бяха освободени от корпоративен данък, те следваше да подават ГДД по чл. 92 от ЗКПО, от което следва, че това е ГДД, с която те трябва да декларират дължимия данък върху разходите. В случаите, когато лицето е задължено да подава както ГДД по
чл. 92, така и друга ГДД по ЗКПО (например в случаите по чл. 218 от ЗКПО), то следва да декларира данъка върху разходите само в ГДД по чл. 92. В противен случай задължението за данъка върху разходите ще се дублира. Същият подход следва да се използва и по отношение на декларирането на избора за облагане на разходите в натура, свързани с предоставени за лично ползване активи и/или с използване на персонал, на идентификационните данни за собствениците, акционерите или съдружниците в чуждестранно юридическо лице, извършващо стопанска дейност в страната чрез място на стопанска дейност, както и на данните за съставителя на годишния финансов отчет.
В случай че посочените данни са декларирани както в ГДД по чл. 92 от ЗКПО, така и в друга годишна данъчна декларация, се вземат предвид данните, декларирани в декларацията по чл. 92. 3. ГДД по чл. 92 от ЗКПО не подават данъчно задължените лица, когато подлежат на облагане само с алтернативни данъци за 2 Следва да се посочи, че дори и да не бъде декларирана възникналата загуба за пренасяне, това не лишава лицето от правото да пренесе тази загуба по реда, предвиден в чл. 70 и сл. от ЗКПО, защото разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от ЗКПО не изисква тази загуба да бъде декларирана. Следва да се има предвид обаче, че когато загубата не е декларирана, задължително се налага нейният размер да бъде установен по време на ревизионно производство за година, през която същата се пренася.
съответната дейност, посочена в чл. 5, ал. 5 и в Част пета от закона. Това са лицата по чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗКПО, извършващи таксиметров превоз на пътници, бюджетните предприятия, организаторите на някои видове хазартни игри и лицата, извършващи дейност от опериране на кораби3.

Пълният текст е достъпен за абонати в електронния вариант на брой 1/2018  тук

Практики на НАП