21 Юни, 2018

КОНТАКТИ

Social

  

ДАНЪЧНО ТРЕТИРАНЕ НА ОТПИСВАНЕ НА ВЗЕМАНЕ, ВЪЗНИКНАЛО ПОРАДИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ НА ТЪРГОВСКИ ДОГОВОР

Цветана Янкова, данъчен експерт
Мина Янкова, данъчен експерт

Фактическа обстановка
През 2013 г. българско юридическо лице, сключва договор за производство и доставка на машини с чуждестранно юридичско лице, установено в страна извън ЕС. Машините са произведени, но не са доставени в договорените срокове. Забавата е за срок над една година и се дължи на форсмажорни обстоятелства - задържане на транспортния кораб от нигерийските власти. Чуждестранният клиент уведомява за това българското дружество, като заявява, че няма да пристъпи към уговорените плащания поради нереализирането на доставката. Дружеството е документирало доставката, като в счетоводството си, съгласно принципа за начисляването, е отразило вземания срещу приходи.
Ръководството на българското дружество преценява, че рискът от събиране на вземането по тази доставка е значителен и решава то да бъде обезценено със 100%. В края на годината, със сумата на обезценката данъчният финансов резултат в декларацията по ЗКПО е увеличен. През 2015 г. чуждестранният клиент плаща 30% от вземането. Българското дружество закрива вземането с 30%, признава като приход 30% от начислената обезценка, а в годишната данъчна декларация намалява данъчния финансов резултат с 30% от начислената през 2013 г. обезценка. През 2016 г. е извършено плащане от чуждестранния клиент за още 20% от вземането. Българското дружество закрива вземането с 20%, признава като приход 20% от начислената обезценка, а в годишната данъчна декларация намалява данъчния финансов резултат с 20% от начислената през 2013 г. обезценка.
През 2017 г. българското дружество сключва споразумение с чуждестранния клиент, с което се отказва от претенции за останалите 50% от вземането, като обезщетение за нанесени на клиента вреди от неизпълнението на договора. В счетоводството си българското дружество отписва останалите 50% от вземането за сметка на останалите 50% от начислената през 2013 г. обезценка.

* Има ли основание българското дружество да намали данъчния финансов резултат в годишната декларация по ЗКПО за 2017 г. с останалите 50% от начислената през 2013 г. обезценка или тя вече ще се третира като постоянна разлика?
* Има ли някакво специфично третиране на отписване на това вземане съгласно Закона за данък върху добавената стойност?

Становище: По Закона за корпоративното подоходно облагане От описаните във въпроса факти е видно, че отписването на непогасената част от вземането в размер на 50 на сто от същото е продиктувано от сключване на споразумение между дружеството и неговия клиент за обезщетение за нанесени на клиента вреди от неизпълнението в срок на договора за доставката на машините.
От тази постановка се очертава следният въпрос: Доколко отказът от претенции за 50 на сто от вземането по същността си е обезщетение на клиента за неизпълнение по смисъла на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД)?
Според чл. 79, ал. 1 от ЗЗД неточното изпълнение на договорните задължения поражда правото на кредитора да иска от длъжника изпълнение заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл. 82 от ЗЗД, регламентираща обема и границите на отговорността за вреди от виновно неизпълнение на договорните задължения, обезщетението обхваща всички причинени вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, като при недобросъвестност на длъжника - обезщетението обхваща всички преки и непосредствени вреди. Според посочената разпоредба, подлежащите на обезщетяване имуществени вреди са два вида - претърпяна загуба и пропусната полза.



АБОНАТИТЕ на списанието получават достъп до пълното съдържание

Практики на НАП